Пенсионери

 Имам две баби, пенсионерки са, разбира се. Обичам си ги, уважавам ги и гледам да не пуша пред тях…много. Разбирам ги в борбата им със съвременните технологии, като например неспособността да извадят номер от мобилният телефон, докато разговаряме, а ми казват да затворя, да си го намерят в указателя на телефона, да си го запишат на листче и едва тогава да ми го продиктуват. Не гледам на тях с насмешка, опитвам се да се предпазя от чувството, че ще съм вечно млада и в час с всичко. Дори може да се каже, че ме е страх, че някой ден ще бъда още по-зле и че всеки път като погледна внуците си ще се сблъсквам с безвъзратността на живота. Започнах така, за да не си помисли някой, че имам нещо против старите хора.

 Вчера една възрастна жена ми отне 30 минути, в които мисля бях възпитана, а накрая тя се обиди и реши, че не и помагам, защото “нямам желание да го направя”. Историята е следната - звъни портиера и ми казва, че долу има възрастна жена, която иска да се срещне с Емил. Емил беше на снимки за предаването и аз му казах да ми я даде на телефона и  аз да поговоря с нея, и евентуално да помогна. Тя не искаше да се качи в офиса и разговаряхме по вътрешният телефон. Жената ми обясни, че е болна, че не вижда добре и че е много ядосана, защото не може да намери офис на “пенсионерската организация”. Офисът бил тук и нямало начин Емил да не го знае къде е тоя офис. Пак и казах, че той и да го знае отсъства в момента и аз бих могла да се разтърся и да намеря координати някакви на тази организация. Е, разтърсих се и не намерих друго освен адреси на социални грижи, ХИЛД, а в Гугъл ми излязоха и някои статии, в които се споменаваше как БСП се срещали с организации на пенсионерите, но кои точно организации, къде са седалищата им и кой ги представлява си остава мистерия. През това време госпожата звъни пак и решавам да сляза и да поговоря с нея. Тя естествено не приемаше, че аз нямам информацията, която иска и започна да ми обяснява, че след като сме политическа организация, значи участваме в митинги , а щом имало митинги имало и пенсионери. Онемях пред тази логика. Тя се ядоса, каза че си тръгва и че явно аз не искам да помогна и крия организациите на пенсионерите по неясни за мен причини. След малко жената се обади пак и искаше телефон на “седалището на Европейският съюз”, където да се оплаче от всичко, включително и от нас.

 Разказвам тази история, защото покрай нея си помислих за това как сме отписали една голяма част от нашето общество -  пенсионерите. Как освен да ги пратим в социални грижи няма какво друго да направим, а някой ден , когато ние самите станем такива ще сме облагодетелствани, само защото ще може да си направим сайт и  да си общуваме, без да се налага да ходим по мъките , за да намерим един адрес. Глупаво е това да си организация в защита на нечии интереси и никой да не може да стигне до теб. По-късно ми хрумна, че можех да купя някой от вестниците за пенсионери и сигурно там щях да открия адрес, който да свърши работа на тази жена. Най-вероятно ги търсеше, за да се оплаче от нещо, а не за да предложи да си направят басейн за пенсионери, заведение или клуб, в които да се забавляват, или да си организират екскурзия до някой остров . А защо да не ? Една банка вече предлага депозит за пенсионери, ако ти остане нещо от 150 лв. , които получаваш на месец имаш възможността да ги сложиш на тримесечен депозит в банката и да си живееш старините. Може, да…

Няма да ви отегчавам със социални тематики днес. Ще го направя по-лично.

Ръцете ми са изтръпнали, вие ми се свят, имам една топка в стомаха и мисля, че съм на крачка от това да се разплача. Мисля че съм в криза. Семейна. От тези тежките, когато се чудиш как да върнеш времето и някои думи назад. Не че думата “развод” ме вкарва в истерия, по-скоро думата “бъдеще” ми докарва това чувство. Не ми се минава през това никак. Защо да го правя? Няма батални сцени, не чупим чинии и не викаме полиция. Само защото се разминахме някъде в очакванията си ? Изгубените в превода трябва да си намерят речник и готово.

Продължавам да съм на вълна Интернет. Ще започна по - отдалече. Аз не съм професионален блогър, нямам претенцията за обективност и съм го заявявала нееднократно.  Интернет е най-свободната медия именно защото няма цензура. Мога да пиша за каквото си искам, да използвам ирония, да недоволствам, да се радвам, да съм саркастична, да съм субективна, стига с това да не засягам нечие достойнство или да подвеждам някой . Така разбирам нещата аз.

 Единствената общност в Интернет, в която участвам от години е в сайта bg-mamma и през последната седмица съм свидетел на цялата истерия около форумите там, и конкретно около една тема за една банка.

 Когато някой пусна въпросната тема и наблюдавах колко бързо  се развива тя опитах да се пошегувам с една позната, че “бг- мамите” сигурно държат милиони в тази банка. Понеже тя е улегнал човек ме посъветва да не се намесвам, защото нещата там вече не са толкова безобидни и чувството ми за хумор едва ли ще предизвика положителни емоции. Аз не се включих в тази тема по няколко причини - 1) нямам нищо общо с тази институция; 2) нямам необходимото образование, за да водя разговори на финансова тематика; 3) за мен тази тема не е по-различна от “бременна ли е венета райкова” или “добър баща ли е азис”, по простата причина , че  се намира в подфорум “Клюкарник” и в съседство на нея седят точно такива заглавия.

 Обаче настана чудо-невиждано! В пиковите моменти на скандала в темата присъстваха хиляди хора. Някой чул нещо, някой  ”знае от сигурен източник”, някой  експерт по банкиране! Защо никой от участниците или от тези, които пропищяха света, че видиш ли ще сринем една финансова институция, пренебрегна името на подфорума , в който се намират и защо? Защо сега се чуват гласове за цензура в Интернет? Как предлагат въпросните хора да се цензурират- това са  70 000 души ( визирам конкретно тези форуми)? Какво разбират под “да се понесат последствията”? От кой да се понесат?

 Цялата работа е , че този форум и потребителите му са своеобразно общество, което си има свои начини на съществуване в Интернет, както повечето подобни, но разликата е в това , че bg-mamma излиза от мрежата, когато има кауза за това. Да споменавам ли всички направени петиции, всички събрани средства, всички благотворителни инициативи, протести срещу поредният тъп закон и т.н. . ? Ние не живеем в Интернет. И някак обидно е единственото, с което свързват форума в момента да е скандалът с ПИБ. Даже за мен това не е скандал, за вас може да е , но аз смятам, че тема в подфорум Клюкарник във форум за майчинство не може да се определя по този начин.

“Форумът е сила” и за мен  бг-мама е единственият форум , за който мога да кажа , че използва тази сила по най-правилният начин. Няма смисъл да се правим на ощипани моми и да преекспонираме една глупава тема, когато има толкова други , с които да се гордеем.

Една близка приятелка вчера ми изпрати линк- статия по проблемите на децата с речеви увреждания. Статията е полезна- описани са стадиите в развитието на речта   и как да разпознаем, че детето ни има логопедичен или психологичен проблем свързан с говора . Не искам да навлизам в подробности, защото не съм специалист. Ще споделя само, че въпросната ми приятелка се занимава с център за деца с увреждания, не само речеви при това. Този център беше създаден с много усилия , с много съпричастност към тези деца от няколко жени, които отдават цялото си време и енергия на децата. Мога да заявя открито, че се гордея , че познавам част от тях.

 Да се върна на линка, който ми бе пратен и който оказва се е част от сайт, нямащ нищо общо с авторите на статията, която се мъдри там, хора които са университетски преподаватели, но явно са решили, че е по-лесно да изкопират нечии труд , да го публикуват и да пропуснат да споменат кой е авторът на статията. Ще си позволя да цитирам тази моя приятелка, която за щастие има солидни познания и е успяла да се вмъкне в сайта , и да посочи че статията е крадена, защото друга дума за това безочие няма :

“Аз моите изводи отдавна ги направих и нямам за цел да ви обременявам с тях.
Просто исках да споделя как постъпват преподавателите в университетите.

Изграждат сайтовете си, копирайки едно към едно статии на други специалисти.
Т.е. преписват без капка свян.

http://s-ivvena.com/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=35

Смях в аулата.”

Смях да . Голям смях. Не ми се коментира, безсмислено е . Дано човекът, който ми написа, че хленча прекалено да прочете това. Защото той е абсолютно прав. Защото повод за позитивизъм напоследък нямам. Нищо, ама нищо в тая  държава не е наред.

В нервна криза съм. Пътувах 2 часа и 45 минути от басейна Спартак до офиса ( който се намира на Витошка, а не в Ямбол). Вярно, че имам книжка от скоро, но не очаквах, че ще съм толкова зле. Реших да шофирам безопасно, карах си най-вдясно на платното за движение, спазвах си ограниченията и… пропусках всички леви завои. Знам че е идиотско, особено , когато се оказа, че обиколих София , за да стигна закъдето бях тръгнала. С такси стигам за 10 минути, какво ти такси- с трамвай щях да стигна много по-бързо. Трябва да си взема суха храна като се качвам в колата, че не се знае кога ще сляза. Как се озовах в Бояна, Красно село и Орлов мост и сега не мога да разбера! Поне си намерих паркинг - е, вярно, струва 3 лв. на час но не е нужно да карам назад, за да паркирам. Емил каза, че въобще не го интересува защо закъснявам и се цупи. На мен да не би да ми е лесно? Като си помисля , че след час трябва и да се прибера, лошо ми става.

Среща на градската организация ще има чак другият понеделник, сигурно трябва да тръгна още от неделята , за да пристигна навреме.

въпреки че на моменти ми се иска . Аз като цяло съм практичен човек и макар познанията ми по финанси и банкиране да клонят към нула,  когато миналата седмица новината за вдигането на основният лихвен процент влезе в новините , дори аз не се изненадах. Изпитах приятното чувство характерно за българка като мен , синтезирано в едно “мен това не ме засяга”. Обаче можеше и да ме засяга, така както това се случва с повечето ми приятели, имащи задължения към банките, ипотеки  и всякакви други “заемчета”.

Какво толкова всъщност? Един човек по телевизията излезе и обясни как в действителност тея 20- 30 лв месечно не се усещали кой знае колко и било невъзможно да се говори за криза, защото такава минимална сума не може реално да събори бюджета на едно домакинство. Той със сигурност е по- наясно от мен, обаче някак си неприятно ми се струва да изплащам нещо , което накрая на периода съм купила два пъти ( жилище например) , а на всичкото отгоре, ако завися от лихвеният процент той да се вдига, а не да пада. На мен това ми изглежда като изнудване, но вероятно цялата банкова система е изградена на този принцип и няма какво да се направи, освен да се въздържа от кредити. И се въздържам. Миналата година бях на косъм да закупя жилище с кредит , но когато в банката ми сметнаха всичко , което трябва да платя за 30 години, аз се отказах. Реално на края на периода , животът ми кажи - речи ще е минал, а аз ще  платя близо три пъти стойността на този апартамент. Ама всички правели така. Ами добре. Мога да изплащам апартамент, но мога да изплащам и скъпо училище за дъщеря ми. Двете не мога. И избирам второто. Не мога двете, защото искам и почивки, и екскурзии, кола, нормален живот. Обаче се оказва, че много хора могат. Или аз съм бедна с две хиляди на месец, или всички лъжат за доходите си, изплащат кредити като се лишават от нормален живот, а банкерите казват , че нямало проблем и всички могат да си позволят да покриват кредита си. Е да де, ама те правят ли си сметка, че освен кредити има и други “радости” в живота.

Както и да е , не осъждам хората предпочели да живеят на кредити, чудно ми е обаче защо банките толкова много искат да ми дадат тея пари и ми обясняват, че няма проблем, рекламират продуктите си по безумно сладникав начин - направо като гледам по клиповете им разни бременни с корем да посещават банка и да се нанасят в къща в подножието  на Витоша се чудя как родих и гледам дете , без пмощта на някоя банка! Мистерия! Убедиха ни , че без кредити не можем. И вече 20-30 лв са нищо за нас. Евала!

Денят ми започна обещаващо, още по време на сутрешното кафе в офиса ни хрумна гениална идея - на Деси, на Роси и на мен. Така се работи тук.

Идеята е следната- правим реалити, в което да участват всички министри, депутати и политици. Участието не е по желание. Каним за водещи Ники Кънчев, Иван, Андрей и Слави. Мислех, че и шефът ще се справи с ролята, но стигнахме до извода, че той е субективен, нищо че знае как да отбележи липсата на нечии мозък. Пример - Петков срещу човека Х - гласуваме - да остане ли Петков или да си ходи. Не е ли нечестно спрямо останалите участници в шоуто да се държи така безпардонно, няма ли да е по-добре да бъде сменен и т.н.. Много по-честно е 3 000 000 да решават това, а не 240 души, които така или иначе не са обективни. Нихат Кабил, Гагаузов , Масларова също са следващите номинирани за отпадане . Предвиждаме огромни приходи от смс-и, които естествено ще отиват за обществото- за данъци, за облагородяване на градовете, за благотворителност. В понеделник обявяваме номинираните за отпадане, а в петък тези с най-нисък вот си отиват- ако искат можем да им правим “грандиозен концерт” по случая. После изгоненият ще ходи при Бареков и при Коритаров, където ще отговаря на въпроси на зрители по телефона.

Простият поглед върху нещата показва, че вероятността да накараш някой да гласува със смс, гледайки сеир е по-голяма , отколкото да отиде да пусне бюлетина веднъж на 4 години , нищо че шоуто не липсва и в този случай. По този начин решаваме проблема с ниската избирателна активност.

В момента слушам дебатите в Парламента по повод вота на недоверие и си представям колко по-интересно щеше да бъде, ако Ники Кънчев ги води, а Румен Петков знае, че професионалното му бъдеще  се решава от волята на народа, а не от неговите колеги по съдба, които очевидно не са наясно какво мислят хората по улиците за тях. Това би било пряка демокрация. Истинска. Един добър шанс да си отидеш с достойнство.

Слънчева, зелена и приятна София виждам през прозореца на офиса, макар да е отворен рядко, заради шума на трамваите. Хора в светли дрехи, ученици избягали от час, навсякъде усещам пролетта. За някой, обаче пролет пукна в буквалният смисъл.  За последните 48 часа засреляха двама души. Единият остави две деца. Другият едно. Забелязвате ли как тези неща се случват винаги, когато времето е хубаво? Аз мога да се сетя за някои от най-знаковите ( както обичат политиците и журналистите да категоризират убийствата, “радващи” се на широк отзвук в обществото) убийства, случили се в прекрасни слънчеви дни - Фатик, Георги Илиев, Клюна, Кюлев.

 За медиите сезонът на извънредните новини, за шофьорите - сезонът на катастрофите, за политиците - просто поредният сезон, а за някой сезонът на  ”пролетното почистване”  започна с пълна сила. По правилно е да го наречем разчистване, в случая.

 Странно как убийството на 35 годишният Георги Стоев, които някои наричат писател заглуши отзвука от предното на 41-годишният Борислав Георгиев, изпълнителен директор на ” Атоменергоремонт” и то само за няколко часа. Лично за мен първото убийство е доста по-интересно, дори само заради факта, че не е толкова коментирано. Около второто вече се раждат легенди, докато първото накара някои хора да удвоят охраната си. Георги Стоев пише жълти романчета с претенцията за достоверност, а Борислав Георгиев управлява предприятие с икономическа и обществена значимост за България. На народа , обаче му е по-интересно защо убиват някой , чиито писания са откровена измислица в голямата си част, а не вижда нищо странно в убийството на човек като Георгиев.

Общото ми впечетление от писанията из форумите днес е такова. И друго ми направи впечетление - за нас случващото се е нормално. За Станишев и Петков - също. Бас ловя, че за Първанов ще е малко неочаквано, защото той е над тези неща и рядко има информация( не знам не му ли носят вестници поне). Толкова е нормално, колкото настъпването на пролетта. Просто по улиците на София нищо ново.

Вече официално поех софийската организация, а Руми - северна България. Да видим докъде ще я докараме заедно. В момента текат и организационни въпроси  около политическият съвет , който ще се проведе във Велико Търново този уикенд. Задачи разни. Чакам Руми да ми каже и какво правим със софиянци тази седмица. Емил го няма още, иначе досега да е спретнал някоя оперативка по повода- понеделнишки.

Сутринта на бюрото си открих красива зелена кутия, оказа се подарък за партията, а не за мен лично. И без това подаръци в момента приемам само под формата на летни гуми, масло, филтри или ремъци. Не е за разправяне в каква сага съм с моята кола. Историята на зелената кутия ще разкажа утре, когато разбера подробности. Интересна е.

Умрял Папата. На портите на Рая го посреща Свети Петър.
- Как се казваш?
- Аз съм Римския Папа!
- Папа, папа, - - мърмори си под носа Петър. - съжалявам, но нямам римски папа в списъка.
- Но аз бях заместник на Господ на Земята!!
- Господ е имал заместник на Земята? - учудено пита Петър, - странно, но не знам нищо за това…
- Аз съм главата на Католическата църква!!!
- Католическа църква? Никога не съм чувал за такава…Почакай, ще питам Шефа.
- Шефе, - пита Петър Господ, - тук един разправя, че Ви е заместник на земята, наричат го Римски Папа, нещо говори ли ви?
- Не, - отговаря Господ, - но чакай да попитаме Исус.
Господ и Петър обясняват на Исус ситуацията.
- Момент, - казва Исус, - нека да поговоря с него.
След 10 минути Исус, смейки се до сълзи, идва и казва:
- Помните ли рибловния кръжок, който организирах преди 2000 години?? ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА!!!